Паметници на ЮНЕСКО

Паметници под закрилата на ЮНЕСКО в България
И година на обявяването им

  • Боянската църква – 1979
  • Ивановски скални църкви – 1979
  • Казанлъшка гробница -1979
  • Мадарски конник -1979
  • Несебър – 1983
  • Национален парк Пирин -1983
  • Рилски манастир - 1983
  • Национален резерват Сребърна – 1983
  • Свещарска гробница – 1985
  • Бистришките баби – 2005

Старият Пловдив и районът около село Свещари ще бъдат предложени за включване в списъка на ЮНЕСКО с паметници, които са част от световното културно наследство.

Паметниците на ЮНЕСКО в България са уникални обекти на материалната и нематериална култура и природния пейзаж. Опазването и популяризирането им изискват сериозни грижи както от страна на държавата, така и на местните власти и гражданските движения. Особено безпокойство буди факта на заплахата старинният Несебър да бъде изваден от този списък поради безогледното строителство и промяната на облика на града-музей.

Информация за обектите можете да намерите на официалната страница на ЮНЕСКО http://unesco-objects.hit.bg

Боянска църква

Средновековна църква в квартал Бояна в София. Ценни стенописи от 1259 г. с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. На северната стена са изобразени ктиторите севастократор Калоян, “братовчед царев, внук на сръбския крал Стефан”, и съпругата му Десислава, а на срещуположната стена – царската двойка Константин Тих Асен и Ирина, внучка на цар Иван II Асен и дъщеря на византийския император Теодор Ласкарие. Предадени са всички подробности в облеклото, в лицата са спазени индивидуалните особености, така че може да се приеме, че това са истински портрети, рисувани вероятно от натура и то във време, когато портретната живопис е била в зачатък. В много от религиозните сцени са изобразени черти от тогавашния народен бит. Стенописите имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.

Ивановски скални църкви

Около 20 броя средновековни църкви, параклиси и килии, разположени в пещери, издълбани в отвесните склонове на долината на река Русенски Лом. Намират се на 20 км южно от Русе, до село Иваново. Комплексът е обитаван през 13 - 17 век от монаси, много от които са били граматици и книжовници. От 13 век са датирани параклисът  “Господев дол” и Затрупаната църква. Запазени са средновековни стенописи. В Затрупаната църква има ктиторски портрет, вероятно на цар Иван II Асен. В т.нар. Съборна църква се предполага, че е изобразена първата съпруга на Иван Александър - Теодора, приела монашеското име Теофана. В главната църква на манастирския комплекс "Св. Богородица" има ктиторски портрет на цар Иван Александър, държащ в ръце модела на църквата.

Казанлъшка  гробница

Тракийска куполна гробница от края на 4-ти и началото на 3-ти век пр.Хр. Открита е в могила близо до град Казанлък.  Състои се от предверие,  коридор (дромос), куполна гробна камера (толос), изградени от тухли и камък. Извества е със стенописите – най-добре запазените у нас и с най-висока художествена стойност, свързани с тракийското изкуство. В коридора са изписани бойни сцени, в камерата е уникалната сцена  на погребалното угощение и символичното  изпращане на починалия тракийски владетел, съпроводено от три препускащи  колесници.

Природен парк Пирин

Пирин е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския масив, разположена между долините на Струма и Места. Отделена от планината Рила чрез седловината Предела, от планина Славянка – чрез Парилската седловина. Площ 2585 км2, средна височина1033 м. Дели на Северен Пирин – най-висок (връх Вихрен – 2914 м), с алпийски характер, тясно заострено било, стръмни склонове (2 върха височина над 2900 м); Среден Пирин (между седловините Тодорова поляна и Попски преслоп) – по-малък и по-нисък (връх Орелук – 2099 м); Южен Пирин – най-нисък (връх Свещник – 1973 м).

Рилски Манастир

Най-големият манастирски комплекс в България. Разположен е на 3 км източно от град Рила в едноименната планина. Основан е през 10 век от св. Иван Рилски или от учениците му. Скоро след това манастирът се превръща в обект на поклонничество и щедри дарения от страна на владетелите. Бурната история на страната е оставила отпечатък и върху манастира. Той неколкократно е разрушаван и възстановяван. Най-старата запазена постройка е каменната кула, изградена през 14 век от феодала Хрельо Драговола. Останалите сгради са от началото на 19 век. Жилищните крила с килиите затварят обширен вътрешен двор, в средата на който, до средновековната Хрельова кула, се издига главната манастирска църква "Света Богородица".

Суровият крепостен вид на външните манастирски стени контрастира с жизнерадостната архитектура на църквата и ажурните открити галерии (чардаци) пред килиите. В четириетажните жилищни крила има над 400 килии, четири параклиса, гостни стаи за поклонниците, манастирска готварница (магерница) с оригинална конструкция. Според надпис на фасадата главната църква е построена 1835 от майстор Павел Иванович. Тя е трикорабна, с три големи купола по надлъжната ос и два по-малки върху страничните параклиси. Разнообразието от форми и обеми е допълнено от богатата цветна гама на строителните материали и стенописната украса. В изписването на храма участват зографи от Банската и Самоковската художествени школи.

Единствен Захари Зограф подписва и датира стенописите си (1844). Централният иконостас, който прегражда олтарното пространство, е внушителен. Дърворезбата, дело на Атанас Теладур (1839) е с високи художествени качества.

  

Рилският манастир е едно от най-важните културно-просветни и книжовни средища в българската история. Той достига голям книжовен разцвет през втората половина на 15 век, когато в него работят изтъкнати книжовници. Днес в манастира се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от 11 - 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др.

През 1961 Рилски манастир е обявен за национален музей; от 1983 е включен в Списъка за световно природно и културно наследство към ЮНЕСКО.

Свещарска гробница

Тракийска елинистична гробница от  първата половина на III век пр. Хр.    Намира се в североизточна България, на 2,5 км югозападно от село Свещари,  на 42 км североизточно от Разград. Разкрита е  през 1982 г. под висока могила - Гинина могила.  Състои се от  коридор (дромос) и три сводести помещения. Най-богато украсена е централната камера -  каменна пластика, релефи и стенописи. Има едикула,   оформена  като фасада на храм с изобразен конник, който получава златен венец от богиня (хероизация, обожествяване на погребания), следвана от религиозна процесия. По трите стени има висок релеф от 10 кариатиди.

Погребалният ритуал, строителната техника, архитектурното оформление и украсата свидетелствуват, че в гробницата е погребан тракийски владетел.

Национален резерват Сребърна

Биосферен резерват край село Сребърна, на 16 км западно от Силистра. Обхваща езерото Сребърна и територията край него. Основен растителен вид е тръстиката; растат и водни лилии, блатно кокиче, папур. Птичият свят е изключително богат с редки и ценни представители на националния и световния генетичен фонд – водоплаващи птици,  къдроглав пеликан, диви гъски, блестящи ибиси, лопатари, чапли, диви патици и др. Тук живеят и видра, ондатра, езерен рак, обикновена костенурка, воден плъх. Към резервата има музей и екологична станция на Българска академия на науките. “Сребърна” е включена в Конвенцията по влажните зони с международно значение и Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство.

Мадарски конник

Мадарският конник е най-забележителният паметник в Националния историческо-археологически резерват "МАДАРА". Уникалният скален релеф, изваян върху скалите - образец на средновековното българско изкуство, символизиращ мощта на българската държава от ханския й период е единствен в Европа. Около фигурата на конника са издълбани надписи.

Несебър

Разположен на малък полуостров на Черно море, Несебър е един от най-старите градове в Европа.  Основан 3000 години пр.Хр. от траките, считан за най-богатия град на архитектурни паметници от средновековна България, със своите 23 църкви и паметници от раннохристиянска базилика до куполна византийска църква – образци, отразяващи архитектурното и художествено влияние на гръцката, римската и византийската епоха, градът носи романтичния дух на старата Месемврия.

Бистришките баби

Бистришките баби са най-известните бистричанки, прочули се по целия свят с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука. Настоящият им ръководител е Дина Колева, а жените от състава са: Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Гергинка Вайова, Севда Гергова, Анета Галева, Надежда Пашалийска и Галина Танева. Бистришките баби бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството.

Паметници предложени за списъка на ЮНЕСКО

Старият Пловдив и районът около село Свещари ще бъдат предложени за включване в списъка на ЮНЕСКО с паметници, които са част от световното културно наследство, съобщиха от Министерството на външните работи. Кандидатурите ще бъдат предложени на 28 април, когато ще се проведе сесията за заявяване на нови паметници, които да попълнят списъка на световната организация. За последните 18 години това са първите две заявки, които България прави. Последният наш паметник, поставен под закрила на организацията, е тракийската гробница в село Свещари, одобрен през 1985 г. Въпреки че кандидатурата на Стария Град в Пловдив все още не е одобрена, вече са отпуснати 1 млн. долара за реставрационни работи.

Процесът по одобряване на предложенията се състои от няколко етапа. Страната заявител изпраща документите до Центъра за световно наследство, който ги проверява. Назначава се експертна група от 7 души от Международния съвет по паметниците на културата и Световния съвет по реставрация, които на място проучват паметника. Те изготвят доклад и на редовна сесия предложението бива прието или отхвърлено.Един от основните критерии при взимане на решение е изискването паметниците да бъдат уникални и да нямат аналог на континента или в света. Това се оказва непреодолимо за повечето обекти у нас. Друг важен критерий е съхраняването на автентичния вид на паметника. Именно този критерий попречи на комплекса Царевец във Велико Търново да стане част от списъка на ЮНЕСКО. Модерното му възстановяване го направи много атрактивен и въздействащ, но го унищожи като археологическа находка. Влизането на паметници в списъка на ЮНЕСКО е ценно с престижа, който получава страната. В рамките на ЮНЕСКО всяка държава получава квота от средства за подръжка, възстановяване и проучване на културни паметници. Според световната организация България може да получи 25 млн. долара, ако кандидатурите бъдат одобрени. По данни на ЮНЕСКО обаче, в периода от 1980 до 1997 година, страната ни е получила едва 339 хиляди долара за вече одобрените паметници.

Информация за обектите можете да намерите на официалната страница на ЮНЕСКО

Законодателство

Законодателството в сферата на културното наследство се нуждае от коренна промяна. Това е една от най-важните задачи пред новото ръководство на Министерството на културата и Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства: http://www.culture.government.bg/. Десетилетия се проточи създаването на модерно и синхронизирано с европейските стандарти законодателство. Сблъсъкът на професионалните лобита , на държавата и частните колекционери проваля усилията на няколко правителства в тази насока. От началото на 2006 г. създадената за целта експертна комисия подготвя нов Закон за културното наследство. В момента текстът все още се доработва и обсъжда в различни формати – сред музейни деятели, архитекти, археолози, реставратори, а също в Комисията за култура към Парламента, ръководена от г-жа Нина Чилова.

За да сме точни трябва да отбележим, че Конституцията на страната ни (чл. 23) изисква създаването на “Закон за историческото и културно наследство на Република България”. Той не може да е повторение нито на съществуващия закон “Закон за на паметниците на културата и музеите”, нито на някакъв усъвършенстван негов вариант. Освен недвижимо, материалното културно наследство е и “движимо”, което пък е вид документално, книжовно, веществено, а по отговорната за съхранението му институция – архивно, библиотечно и музейно. Така че, има нужда от един общ, рамков закон (предвидения по конституция) и няколко специални закона – за отговорностите по отношение на отделните видове наследства.

Ние ще се постараем да ви информираме за развитието на този процес и бихме се радвали да получаваме вашите мнения на адреса на Движението. Ще ги предаваме на отговорните за наследството български институции. На сайта ще публикуваме и проекта за Закон, когато той бъде завършен внесен в Народното събрание.